Get all 30 Plamen Sivov releases available on Bandcamp and save 25%.
Includes unlimited streaming via the free Bandcamp app, plus high-quality downloads of Trisagion (Thrice Holy), Дете, Ако те срещна някога отново, Светецът, Мари горо, Място за всички, Приказка за царя, Предесенно, and 22 more.
1. |
Берачът на мълнии
05:27
|
|||
|
Ще потънат и тези следобеди
с мълчаливото слънце на дъното.
Ще си тръгна от тази история
както тръгнаха всички измръзнали.
Както коренът спира до твърдото,
както сол изпълзява от порите –
днес постигам началото ялово
и не слушам какво ми говорите.
Днес опазвам последните въглени,
както пази се пиле във шепите.
Свраки чоплят от мършата българска
и разнасят очи по шосетата.
***
Но кои сме и някога бяхме ли?
В кой ли век ослепяхме от грохота,
в кой запой от пътеката слязохме
и защо Те оставихме, Господи?
Виждам как от високите сипеи
бавно слиза берачът на мълнии,
а гърдите му – с облак надишани,
а ръцете му – с бури покълнали.
***
Нещо кърваво пада по урвата –
мести камъни, удря се в залеза…
Ако можеше, бих се извърнал –
да не виждам човек ли е, звяр ли е.
Нещо тромаво плаче във храстите
подивяло от новото щастие.
Виждам тъмни петна по земята ни –
не от кръв. От изплюто причастие.
Слушам как по стъблата ни скършени
бие суша. Разваля се климата.
Ще посея очите си, мъртвите
там – във живия гроб на родината.
|
||||
2. |
Искам да мога без теб
03:55
|
|||
|
дълго ровене в старата къща…
търся нещо изгубено
в прашни касети и плочи
някаква музика, няколко ноти,
които тогава, преди толкова много години…
всъщност, търсех случайния запис
с твоя смях – двайсет секунди живот
искам да мога без теб
да си минало свършено
да си спомням за тебе по празници
да се смея на старите снимки
да забравя очите, аромата на тялото,
и онази, онази трапчинка…
искам да мога без теб
по никое време си спомням чертите ти
беше стар този филм, бяхме малки и смешни
ловяхме картини и ваехме спомени
и всичко запазих, само твойто лице се стопи
искам да мога без теб
но в килера на времето
ръцете ни стават тежки и груби
и без да усетим
убиваме нашето вчера
искам, искам да мога без теб
да загубя адреса и номера
и така – дълги, дълги години
да се уча отново да бъда обичан
да не помня извивките,
дланите, допира, хищната буря
и нас, и нас – отмалелите
искам да мога без теб.
дълго ровене в старата къща
|
||||
3. |
||||
|
Ще избягаме с тебе от час по история днес,
ще избягаме с тебе от час, и от ден, и от век –
часовете са кратки, вековете (така или иначе) свършиха –
Ето, вятър носи аромат на трева,
на простор и на бряг, но това е далече,
а тук по обувките прашни лепнат розови дъвки,
изпуснати вчера от летни момичета.
Вярваме в любовта от последния час,
но колко надежда остана в очите ни…
Бягаме –
ти и аз –
третокласни шосета за никъде.
Времената ни тлеят в огнища и шепи,
времената ни тлеят, но отдавна не топлят, нали?
Пием мляко, че вече не носим на обич и вино
и прелистваме стари списания.
Колко струва билетът за рая –
две сълзи за бедняка отвън,
две горчиви усмивки за нас
и толкова трудно мълчание.
Вярваме в любовта от последния час,
но колко надежда остана в очите ни…
Бягаме –
ти и аз –
третокласни шосета за никъде.
|
||||
4. |
Акварел
05:58
|
|||
|
Ако заспиш, ще ме видиш –
верен и твой до поискване.
Галя съня ти и не питам
бяхме ли някога близки.
Ако заспя, ще те видя –
как достигаш на глътки до понятия праведни:
каквото обикнем и каквото оплачем
става това, от което сме направени.
***
Вятърът разпилява пейзажите,
напоява пространствата – без памет, без цел.
Непокорен и див ни понася нанякъде
и се сливат чертите ни в жесток акварел.
Дишаме глухо над бели води
и задъхват се ручеи в тъмни подмоли.
Остарели възторзи и сухи очи –
всяка сутрин се раждаме беззащитни и голи.
Благославям снега, тихия сняг,
по който сега прибирам се вкъщи –
към въпроси, опънати до утрото чак
и любов, изтъняла до скъсване.
Скитай насън в долината на книгите,
старата Англия, хълмове брулени…
Знаеш ли кой ще те помни така –
двайсетгодишна и влюбена?
Не поглеждай назад към сезони и трепети,
подари на света своята песен.
Довери се на път, който стига морето
и тръгни по брега. Лесно е.
|
||||
5. |
Ръцете ти
02:53
|
|||
|
Ти каза: искам да сънувам теб.
И зимата отстъпи към високото.
Преди да падне старото небе,
дали успях ръцете ти да стопля?
Ти каза: тишината няма цвят,
но нека щъркелът криле в гнездото свие.
Разглеждах дълго празния си свят
И не намерих дом, във който да се скрия.
Ти каза: вече пълен е светът,
обичай ме и чуй – животът ни се смее!
И тръгнахме с една зора на път,
омекнали от близост и доверие.
Ти каза: искам да сънувам теб.
И зимата отстъпи към високото.
Преди да падне старото небе
дано успях ръцете ти да стопля.
|
||||
6. |
Душа
05:06
|
|||
|
Тя заспива и слуша от върха на живота
нещо тайно за мене, нещо свое отвъд.
И светът се подрежда и мъдро, и кротко –
ето ти корени,
ето ти кости,
ето ти плът.
Тя обича през пръсти, тя понякога плаче,
пълноводни реки покрай нея текат.
Носи в шепа надежда, както носи се вятър –
ето ти зрение,
ето ти памет,
ето ти път.
Най-самотният ангел стана твоят хранител.
Светла моя душа, как ли стигна дотук?
Бедна моя невесто, побеляла от чакане,
ето ти залези,
ето ти бури,
ето ти дух.
Утолена е всяка невидима жажда,
всяка болка укротена е с ласка и вик.
Бисер нежно отвътре свойта мида изяжда –
ето ти удари,
ето ти спомен,
ето ти лик.
Но човек за човека е храм и ограда,
буря в чашата с мляко, огнище във сняг.
Само себе си чака, който чака на прага.
Ето ти истина,
ето ти вино,
ето ти хляб.
И докрай пренаселен е самотният остров
с приказливите зидове. Шумен подслон.
Някой предано вика към тебе от моста:
Ето ти камъни,
ето ти къща,
ето ти дом.
И така ти е чисто, и така ти е просто…
Всяко ново начало пониква от пръст.
Ти понечи да тръгнеш и каза ти Господ:
Ето ти раждане,
ето ти чаша,
ето ти кръст.
|
||||
7. |
Есен
03:29
|
|||
|
Обзети от есен, дърветата плачат
и в жеста покаен на падащи листи
изповядват своето лятно неистовство,
свойта слънчева недостатъчност.
Навярно дълго ще боли така,
че заледените капчуци
ще тропат по студените стъкла
на пролетта, за да ги пусне.
Ще забравиш ли някога топлия глас,
дето с меки пастели душите ни гали?
Влез под мойто палто, ще си мислим така:
Тези есенни дни са прозорци на кораб,
който тихо изчезва в красивия залез.
Всяка следваща есен те преследва през парка,
все по-близо ходилата й тупкат по шумата –
ти си само в едно тънко палто
да те пази от нейните думи.
Ще забравиш ли някога топлия глас,
дето с меки пастели душите ни гали?
Влез под мойто палто, ще си мислим така:
Тези есенни дни са прозорци на кораб,
който тихо изчезва в красивия залез.
|
||||
8. |
Октомври
04:35
|
|||
|
Октомври е вече. Усети ли –
идва момчето от есен?
Октомври е вече. Изплете ли
за дъжда от коприна въжета?
Октомври е. Листата на смокинята
ми заговарят за надеждата.
Тя тичаше на двора да играе,
присядаше под бора и се смееше.
Прозорците я гледаха отгоре
и кимаха на всеки неин поздрав.
А после тихо ѝ намигаха:
“Прибирай се, вечерята е сложена!”
По камъка обичаше да шляпа
и топката да рита до небето,
да вдига с босата пета праха на лятото,
съкровища да крие по дърветата,
да гони слънчеви петна из къщи,
във скрина да намира паяци,
в следобеда истории да нищи,
а вечер да заспива рано…
Октомври е – време е за вино
и непохватни куплети.
Октомври е вече. Момчето
те прегърна със есен. Усети ли?
Октомври е, листата на смокинята
отново ми говорят за надеждата,
която се търкулна по стълбището,
прескочи ниската ограда и изчезна.
|
||||
9. |
Зимен дъжд
02:08
|
|||
|
Как би се спуснал този зимен дъжд
по грапавата буза на пейзажа…
Той чака само нашето „ела!“,
а просто няма кой да му го каже.
Отдолу в ноемврийската мъгла
мълчат багрянородните дървета,
отричат се от лято и листа
и хлопат с голи клони по небето.
Така отречени, горчим сега
на себе си, на старите си къщи.
И пак вали, но не и онзи дъжд –
роден, несътворен, единосъщен.
|
||||
10. |
Понякога
04:47
|
|||
|
Понякога оставам твърде дълго
в часа между “обичам” и “желая”.
Да бяха тези релси петолиния,
каква ли песен би запял трамваят?
В пространството между “сега” и “вчера”,
където мисълта за теб ме ближе
по длани, по очи, по слепоочия –
та после се проклинам трижди,
през сън забързан и високо утро,
дочаквам изгревът да се захлопне.
Най-после тръгвам, а пред мен в тревата
безгрижно и мъдро
крачи Господ.
И умно е така, и безпощадно
пълзи потокът с нежното ти име,
През мен изтича до последна капка.
Светът е покорен и значи – ставам минало.
Понякога оставам твърде дълго.
От слънцето не смея да отпия.
Но изгревът бе днес така различен.
Не беше изгрев. Беше литургия.
|
||||
11. |
Мъгла
05:02
|
|||
|
Свърши концертът, китарата млъкна
щракна калъфът със златните зъбки.
Отляво - ден, отдясно - зима.
Удар на слабо време -
и някак свикваш.
Подреден е животът, смъртта е случайна
Покрай оградата един гамен
разритва нек’ва обща тайна.
Понятие за край - съвсем мъничко.
Дори да е лъжа,
кажи, кажи дали обичаш.
Нищо от мене. Пак ми е много.
Мъглата, казваш, се вдига по обед.
Смаляваш се. Смаляваш ме. Смалявам се.
Ближа небето като крава - теленце.
Осветена водица в ръждясали менци.
Отдолу - кал, отгоре - плесен.
Картина жива:
жени с премръзнали очи,
мъже без име.
Нищо старо под слънцето -
Десен, ляв, прав -
всеки удар е нов, всеки миг е тревожен.
Първо - вятър, после - страх.
Извън утробата живот е невъзможен.
Може би не съм прав,
но така се говори, непозната госпожо.
Нищо от мене. Пак ми е много.
Мъглата, казваш, се вдига по обед.
Смаляваш се. Смаляваш ме. Смалявам се.
Говори ми сега -
да свършим тая мъка.
Душата е мънисто сиво -
тъпчат го свраки, кълват го пътища.
Или пък, не, не казвай нищо.
да покълват години по стиснати устни.
Да се пукат душмани, да се пукат мечти,
но поне пощадихме снега.
Пощадихме снега - и това е изкуство.
Нищо от мене. Пак ми е много.
Мъглата, казваш, се вдига по обед.
Смаляваш се. Смаляваш ме. Смалявам се.
Спасяваш ме.
|
||||
12. |
Пиратска песен
02:47
|
|||
|
Събрало вятър в мръсните платна,
вълните пори старото корито.
И може би понеже днеска ще ме бесят,
желая му от все сърце
да се продъни вдън море пробито.
(йо-хо-хо и бутилка ром)
Пиратски е плавателният съд,
където буйната ми младост мина.
Разглеждам днес житейския си път,
от който ми остава час и половина.
(йо-хо-хо и бутилка ром)
На мачтата се вее черен флаг
Ухиленият череп ме вълнува по-различно –
символиката намирисва на смърт и саркофаг,
приемам го днес май твърде лично.
(йо-хо-хо и бутилка ром)
О, капитане, стига си ме дебнел
изпод единственото си око –
въжетата са здраво стегнати –
отпред, отзад, накръст и около.
Недей душата си да стягаш
и възела моряшки разхлаби
Карамба, сълзите ти нищо не струват.
Захапвай ножа, ако те боли.
Кажи, на кой ще се оплакваш
от ревматизъм в дървения крак,
когато през дългата, нощната вахта
усетиш онази неясна тъга?
(йо-хо-хо и бутилка ром)
Колегите пирати още хъркат
тела пиратски в трюма се потят
В съня им блестят шепи крадено злато
и голи женски призраци сноват
Въжето, сапунът, високата мачта,
чувал вместо лъскав сандък…
Ликуйте, риби! Утре, щом се съмне,
ще ви нахранят със човешка плът
Летящите риби ще поемат душата,
пиратската моя душа
И райските двери на морското дъно
ще отвори русалка една…
Петнайсет души бяха във ковчега на мъртвеца,
но този път ще бъда само аз…
|
||||
13. |
Точка БГ
03:40
|
|||
|
Намажете главата ми с газ, запалете ме –
да изгониме въшките – мъжките, женските;
донесете парфюмите, френските –
да наръсим цървулите, да надробим мамулите
Точка БГ. Булгар. Казвам: точка БГ
Булгар. Казвам: точка БГ
Покажете ми пътя за Ниш, изпратете ме,
извадeте си кърпите – носните, вносните;
притоплете ми манджите, постните –
да почерпиме четата, да нахраниме псетата.
Точка БГ. Булгар. Казвам: точка БГ
Булгар. Казвам: точка БГ
Разкажете за тази страна, дето пъшкала,
обаче не свършвала – горди спомени мършави;
няма Ботев, няма го Левски,
само бутове сплескани
Ицо, how do you do? Васко, bye-bye.
WWW –
Булгар. точка БГ
Булгар. Казвам: точка БГ
Булгар. Казвам: точка БГ
Дайте ми вашто маймунско “аааа”,
нахранете ме със суроватка,
дайте ми път, спомен и вятър
пътят е крив, споменът – кратък,
декори няма в този театър,
няма къде да се умия,
а земята е само филия, намазана с хора.
Хапеш ли, дяволе?
Няма го Яворов.
Чакаме Сънчо, хрупаме „Зрънчо“.
Щастливец – има такава хижа на Витоша.
Кен лий, тулибу дибу даучу
БГ, I don’t know you, I don’t know you
Напълнете ми две тенекии със сирене.
Няма нищо за деклариране –
сал една празна кратуна, спукана гума
и една мръсна дума –
Булгар. Точка БГ.
Булгар. Казвам: точка БГ.
Булгар. Слагам точка, БГ.
|
||||
Plamen Sivov София, Bulgaria
Plamen Sivov is a Bulgarian singer-songwriter.
Plamen Sivov recommends:
Нови градски песни | New Urban Songs
by Tochka BG | Точка БГ
Чуйте новите градски песни!
go to albumIf you like Plamen Sivov, you may also like:
A Place Like Home
by Mr. Alec Bowman_Clarke
The new EP from Scottish songwriter Alec Bowman_Clarke goes deep, setting vulnerable lyrics to gentle melodies & stripped-back arrangements.
go to album
I Used To Be Sad & Then I Forgot
by Mr. Alec Bowman_Clarke
Alec Bowman perfectly captures the dark soil under the pastoral world of British folk with this collection of melancholy originals.
go to album
featured on Bandcamp Radio Dec 3, 2013
go to album
Once Upon A Time In Montréal
by Murray A. Lightburn
The folk artist explores grief through these smooth and soulful tracks.
go to album
The newest release by the classical artist uses harp, guitar, and field recordings to set the tone of the album.
go to album
