Get all 30 Plamen Sivov releases available on Bandcamp and save 25%.
Includes unlimited streaming via the free Bandcamp app, plus high-quality downloads of Trisagion (Thrice Holy), Дете, Ако те срещна някога отново, Светецът, Мари горо, Място за всички, Приказка за царя, Предесенно, and 22 more.
1. |
||||
|
дълго ровене в старата къща…
търся нещо изгубено
в прашни касети и плочи
някаква музика, няколко ноти,
които тогава, преди толкова много години…
всъщност, търсех случайния запис
с твоя смях – двайсет секунди живот
искам да мога без теб
да си минало свършено
да си спомням за тебе по празници
да се смея на старите снимки
да забравя очите, аромата на тялото,
и онази, онази трапчинка…
искам да мога без теб
по никое време си спомням чертите ти
беше стар този филм, бяхме малки и смешни
ловяхме картини и ваехме спомени
и всичко запазих, само твойто лице се стопи
искам да мога без теб
но в килера на времето
ръцете ни стават тежки и груби
и без да усетим
убиваме нашето вчера
искам, искам да мога без теб
да загубя адреса и номера
и така – дълги, дълги години
да се уча отново да бъда обичан
да не помня извивките,
дланите, допира, хищната буря
и нас, и нас – отмалелите
искам да мога без теб.
дълго ровене в старата къща
|
||||
2. |
||||
|
От далечния край на студените сипеи,
по горчивия ръб на стърнището
тръгва вятър – и в зима превръща се, милият,
и на прага ми кротко изляга се нищото.
Помня дългите прашни следобеди, помня
как чернеехме с него край пътя -
твърде дълго мълчали, твърде плитко заровени,
и сега сме едно, и не знам накъде да отстъпя.
Бих извикал с пресипнало гърло към Господа,
че е тръгнал надолу животецът -
даже пойната птичка във хищник превръща се,
щом змия допълзи уморена в гнездото й.
Но потъват в пръстта, още живи, градежите
и показват се стари разпятия -
може би – да повярвам, че простени са моите смърти,
изповядани – всичките мои зачатия.
Тихо в здрача пенлив остаряват на глътки
еднодневки, намерили смисъла,
в безразличната памет на залеза вкопчени:
Не отиваме, мое сърце, не отиваме никъде.
Остаряваш и ти, мое предано бъдеще,
уморени реки са жените ти.
Тихи кончета, тръгвайте вече, студено е.
Ще ви помня докрай и ще мисля за вашето тичане.
|
||||
3. |
Касиопея | Cassiopeia
05:31
|
|||
|
Декември ляга между нас, Касиопея.
Дочаках своя дял от тази зима,
но който близне от потта ти,
ще те сънува тридесет години.
И аз те засънувах – рилско езеро.
Зачаках те – постелка в горска хижа.
По хълма слезе, моя жадна скитнице
и очерта със кладенци пустинята.
Събудени от твоите мълчания,
потоците се вдигнаха уверено -
нещата стават видими, когато
към тях закрачи някой като тебе.
Как да забравя хладното ти рамо
и устрема; онази треска бяла,
когато от света остане само
желанието да умреш на магистрала…
Узнах – на залпове кръвта пулсира.
Аз галих дълго топлите й цеви,
ръката си видях на всички спусъци.
Видях, а после стрелях,
стрелях,
стрелях…
Познавам тази страст, Касиопея,
познавам и тревогата в съня ти,
но днес съм тук – и във едно се сливат
смъртта, и любовта, и всички пътища.
Навярно вече си отивам -
на юг от тъмното, на север от траншеите
на изток в себе си и западно от тебе.
Ще ме намериш ли и там, Касиопея?
Там първата любов ще е последна,
след нея няма да познавам никого.
Ще свири вятърът в гърлата на комините,
спасението ще е смачкало кибрита си.
А ти ще се събудиш чак когато
луната и звездите избледнеят.
Докато дишаш, докато сънуваш,
аз ще залязвам с теб, Касиопея.
|
||||
4. |
Бурята | The Storm
05:55
|
|||
|
Настига ни бурята в лятната вечер -
решителни облаци, пестници от вятър -
две последни минути, преди да усетим
как стопява се крехката мисъл за бягство.
И тръгват на капките първите кълнове,
мълчи хоризонтът, затиснат от тътена
и слуша как някъде търкалят се мълнии -
далече, далече - до синя безпътица.
Връхлита ни бурята - няма спасение
от нейните вечни солени милувки.
Сурова любовница, ясно знамение
от какво сме направени и колко ли струваме.
Завърта ни вихър от минали лудости,
събаря ни шапките, търкулва ни весело -
каквото намерихме - пак е изгубено,
каквото делихме - отново е смесено.
Умират мечти, отмаляват желания.
Нагълтани с въздух, олекнали в ставите,
с присвити очи и отворени рани -
притихваме, вкопчени в свойто оставане.
И търсим душа - вместо нас да остане,
вместо нас да заплаче и по нас да извика.
Само някъде там капки, блясък и вятър
стриват птици на крясък и ридаят във стихове.
Но дъждът се протегна към нови пространства,
усмихна се бурята - и вече изглежда,
че нашият страх е родилно очакване,
а нейната ярост е всъщност надежда.
Отиде си вятърът, понесъл хоругвите
към други лета и към други неверници,
а ние оставаме тук. И тъгуваме
по своята буря. А небето ни - черно.
|
||||
5. |
Суламит | Sulamite
03:13
|
|||
|
Следите ми се губят във снега,
но мисля си за тебе, Суламит.
Косата ти, гърдите ти – близнета...
Oвали стръмни и воали тъмни,
задъханият танц на гласовете,
вълни от въздух с твоето ухание -
безмилостно ме давят и спасяват,
давят и спасяват,
даряват и ограбват.
Желая те от дъно с влажни сипеи;
оплитай ме с ръце, раздирай ме с клепачи,
спаси ме вътре в тебе, Суламит.
Сънят е кратък, бурята отвява
далечните акорди на китари.
Нагърбвам спомена и тръгвам срещу вятъра,
измъчва ме неистово желание
да мятам зрели нарове във преспите.
|
||||
6. |
||||
|
Истински лъжлив,
бясно неподвижен,
окрилен от страх,
страстно безразличен.
Храня бесове,
ангели ме дебнат;
времето тече,
слепите проглеждат.
Слепите проглеждат,
слънцето намразват.
Колко си богат!
Шепите са празни.
Шепите са празни.
Гвоздеи във тях.
Само те остават,
само те стърчат.
Кръстове стърчат,
предано ни махат.
Дългият ни път
край не ще дочака.
Чакат ни мъжете
с острите лопати.
Аз пък ще заспя,
ще сънувам вятър.
Ще сънувам вятър
в корабни вериги.
Някой е останал,
някой си отиде.
Корабите бързат.
Гладно е морето.
Кой ли ще потъне
без да се усети...
Дишаш във вода,
на брега се давиш,
няма го пазачът -
фара да запали.
Фара да запали,
тебе да посрещне,
да налее вино,
да ти каже нещо.
Сънища ме будят,
искат да танцувам,
тихо да крещя,
тежко да дочувам.
Тихо да крещя
своите въпроси.
Как ме шиба дъжд,
как порой ме носи...
Плитки брегове,
кой ще ви погълне?
На дълбоко дъно
вяра ще покълне.
Суха е сълзата
за света ни беден.
Адът е от огън.
Раят пък е леден.
Плача без вина.
Падам без причина.
Брат ми е снегът -
всичко ще зарине.
|
||||
7. |
||||
|
На лятото от сухата окръжност
изчезват вкус и цвят, и женски тембър -
и сърпът на един горчив септември
порязва свободата ни да лъжем.
Ръкавите на старите палта
сега ни ръкопляскат в гардероба,
на стаята от празната утроба -
и девствена, и ялова е тя.
Болим от радост, смеем се от страх
в очакване на края си, обаче
дори и този край не ще проплаче.
Началото така и не познах.
Къде ще спрем и колко ще спасим
от спомена за устни и за ласки,
щом утре недоказаното щастие
с последните си думи заличим?
На лятото суровата окръжност
ще очертае нашето безсилие.
Септември само кротко и унило
ще гледа как безпаметно се лъжем.
|
||||
8. |
Тази, която | The One
05:39
|
|||
|
С очи на ангел ли прогледнах
тъй отвисоко, тъй добре?
Смутих до смърт душата бедна -
видях от тясното небе
таван с прекършени криле -
там мълчешком
една жена приседна.
Отдавна пада този сняг,
отдавна хапе този вятър,
Аз път в очите й видях,
заслушах се, но не разбрах
дали ще продължим нататък.
Tя нехае за виното в крехкия съд
и събира ме весело -
късче по късче -
като счупена стомна:
най-отгоре ще сложи това
малко парещо сребърно кръстче.
Ти, момче, света обърна,
ала нея все я няма...
По-добре е да се върна,
по-добре е да се върна -
буден и без дъх останал.
Но когато душата не плачеше, бяхме различни -
и събирахме клони за огрев,
и събаряхме всички огради,
Но усещам как в мен се надига реката с годините
и си мисля за края.
И гърмят водопади.
Краят ще дойде със музика -
намек за нещо съдбовно.
Дъжд от небето ще бликне,
от небето ще бликне -
и от очите на хората.
И защо ли сега
съм се втренчил назад
и защо ли се ровя
във лепкави спомени?
Но душата се сепва,
когато усети порой -
и се впива в пръстта,
и наостря своите корени.
Ще се прославиш ли
без тази пръст?
Отдавна са стопени всички свещи.
Тури му пепел, не, тури му кръст!
Но тишината иска да се въплъти
и да ми каже нещо.
Изповядвам блаженото синьо небе
и на облака прашен
развятата грива.
Знам, не влиза кракът ми
в небесното стреме -
мисълта за това
ще избелва косата ми
от черно през сиво.
И се чудя утеха дали ще намеря -
На раздялата устните
вече треперят
някой пак ще поиска
да е всичко за мен,
не и тази, която,
ще чакам сам на този праг
докато пада този сняг,
докато хапе този вятър.
|
||||
9. |
Октомври | October
04:30
|
|||
|
Октомври е вече. Усети ли -
идва момчето от есен?
Октомври е вече. Изплете ли
за дъжда от коприна въжета?
Октомври е, листата на смокинята
ми заговарят за надеждата,
Тя тичаше на двора да играе,
присядаше под бора и се смееше.
Прозорците я гледаха отгоре
и кимаха на всеки неин поздрав.
А после тихо й намигаха:
“Прибирай се, вечерята е сложена!”
По камъка обичаше да шляпа
и топката да рита до небето,
да вдига с босата пета праха на лятото,
съкровища да крие по дърветата,
да гони слънчеви петна из къщи,
във скрина да намира паяци,
в следобеда истории да нищи,
а вечер да заспива рано…
Октомври – време е за вино
и непохватни куплети.
Октомври е вече. Момчето
те прегърна със есен. Усети ли?
Октомври е, листата на смокинята
отново ми говорят за надеждата,
която се търкулна по стълбището,
прескочи ниската ограда и изчезна.
|
||||
10. |
Езеро | The Lake
05:05
|
|||
|
Върхът обича свойто езеро.
Усмихва му се. Гали го. Мълчи му.
И нощ когато в планината слезе,
от жажда камъкът забравя свойто име.
Отварят се води – библейски кладенци.
Очи се срещат, тъмни от дълбокото
и примирени, слягат се пейзажите.
Върхът потъва – сбъднато пророчество.
Ако си връх, придумай тази нощ небето
да се превърне в сребърна жарава,
да светне езерото под нозете ти
и всичките звезди да бъдат падащи.
Ако си езеро, стани началото и края
на своя връх – да трепне в теб и да потъне.
Ще се отпиете, ще се познаете -
до бяла кост, до смърт и сухо дъно.
Не се страхувай, дъно всъщност няма.
Смъртта от суша е понятие обречено.
Ала побързай – вечността си тръгва рано.
Водата не остава дълго в шепите.
Водата търси свойта жажда. И разбирам,
че няма в нея нито спомен, ни прокоба;
че просто трябва да отпия. Коленичил.
И как не мога, Господи, и как не мога…
|
||||
11. |
Дишам | Breathing
06:13
|
|||
|
"Breathing" (Дишам) was recorded in 2008.
дишам като вятъра в тревата
тичам като слънце след луната
губя се пред прага ти
милост е твоето ухание
брегът ме пари с близост
небето проповядва в синьо
праскови се пукат между клоните
вълни в полето се надигат
и кърпата ти става бяла лодка
истина, истина ти казвам
само твойте устни ме доказват
спомени тичат между къщите
болка е моето завръщане
и борим се усмихнати със ангела господен
но утре аз ще бъда за него само спомен
че ангелите вечни са и на смъртта се смеят
и трябва ми начало, с което да се слея
дишам като вятъра в тревата
тичам като слънце след луната
губя се пред прага ти
милост е твоето ухание
крия се във слънчеви подмоли
виновни са очите ми, забравили да молят
виновен е и въздухът, че бавно натежава
един човек във тъмното ръка не ми подава
|
||||
Plamen Sivov София, Bulgaria
Plamen Sivov is a Bulgarian singer-songwriter.
Plamen Sivov recommends:
Нови градски песни | New Urban Songs
by Tochka BG | Точка БГ
Чуйте новите градски песни!
go to albumIf you like Касиопея | Cassiopeia, you may also like:
A Place Like Home
by Mr. Alec Bowman_Clarke
The new EP from Scottish songwriter Alec Bowman_Clarke goes deep, setting vulnerable lyrics to gentle melodies & stripped-back arrangements.
go to album
I Used To Be Sad & Then I Forgot
by Mr. Alec Bowman_Clarke
Alec Bowman perfectly captures the dark soil under the pastoral world of British folk with this collection of melancholy originals.
go to album
featured on Bandcamp Radio Dec 3, 2013
go to album
Stunningly beautiful songs wrought with pedal steel and nylon-string guitar that cast mesmerizing melodic shapes.
go to album
Once Upon A Time In Montréal
by Murray A. Lightburn
The folk artist explores grief through these smooth and soulful tracks.
go to album
